Галъп: Българите искат повече дисциплина в класните стаи!

Българите биха подкрепили всичко, което е свързано с повече дисциплина в училище. Ясно личат разликите в мирогледа на поколенията у нас. Усещат се проблеми при маргинализираните общности. Това са наблюденията в сондаж на „Галъп интернешънъл“, проведен в навечерието на новата учебна година. Агенцията провери отношението към поредица ситуации, идеи и практики.

Български език и математика - проблем за много ученици

Агресия и насилие

Мнозинство от 88% от интервюираните закономерно смятат, че агресивно поведение на ученик към учител, например, е неприемливо при никакви ситуации. 8% смятат, че е приемливо в някои случаи, а 1% във всички. Останалите не могат да преценят. Сред групите, които като че ли проявяват малко по-осезаема възприемчивост към агресия, личат най-вече маргинални слоеве от обществото и това е донякъде повод за тревога. Като че ли, малко по-агресивно са настроени и най-младите в изследването.

Когато пък става дума за агресия между самите ученици съотношението е почти същото. 83% смятат, че при никакви обстоятелства не е приемливо ученици да се бият в училище, 12% все пак смятат, че е приемливо понякога, а е едва 2% смятат, че винаги е приемливо подобно поведение. Останалите не могат да отговорят. Отново, най-младите и маргинализирани слоеве са и онези, които отричат агресията, но не толкова твърдо.

Малко по-различно е положението, когато стане дума за това дали учителите имат правото да шамаросват учениците. 59% от респондентите смятат, че учителите нямат право да правят това при никакви обстоятелства, но пък тук има и малко под една трета, които са на мнение, че това е приемливо при определени обстоятелства. 5% пък смятат, че шамарите са приемливи във всички случаи. Останалите не могат да преценят. Подкрепа за „възпитателния бой“ се открива при по-старите, хората от селата и по-ниско образованите. При най-младите, хората в активна възраст, високо образованите, респ. тези от Столицата, учителският шамар изглежда е най-неприемлив.

Малко над половината от респондентите смятат, че е неприемливо родители да се конфронтират с учителите на децата си, а близо 40% приемат това, но при някои обстоятелства. 3% смятат, че конфронтацията на родители с учители е приемлива при всякакви обстоятелства. Демографските показатели сочат, че по-младите са тези, които са по-склонни да приемат конфронтацията, а по-възрастните са на обратното мнение.

Разбира се, в отговорите личи и декларативност на нагласите, но видно е, че като цяло агресивното отношение не се ползва с обществен престиж, дори и под условие. Друг е въпросът колко искрени са распондентите в своите отговори. Ако въобще има някаква декларирана толерантност към агресивно поведение, то се възприема „в името на децата“ – дали заради дисциплина, или заради несъгласие на родители с учители. Дори и в този случай обаче групите с по-висок социален статус са против. Известна тревога буди малко по-високото ниво на възприемчивост към конфронтационни модели, когато става дума за мнението на най-младите. Това може да е закономерна последица от енергията, присъща на възрастта или пък да е обективно наблюдение на реалността в някои училища, но и в двата случая изисква внимание.

Наркотици, стимуланти

88% от запитаните смятат, че употребата на наркотични вещества не е приемлива при никакви обстоятелства, 8% при някои обстоятелства, а 2% при всякакви. Останалите не знаят. Сред тези, които смятат, че все пак е допустимо понякога в най-голям процент са най-младите, а сред най-категоричните противници са най-възрастните.

Консумацията на енергийни напитки от ученици, която често попада в медийното полезрение, като тема с проблемен характер, се приема негативно при 63% от интервюираните. Една пета обаче подкрепя твърдението, че все пак може учениците да ги консумират, но при някои обстоятелства. За употреба без забрани са 3% от интервюираните. Останалите се колебаят.

Изграждането на добра фигура сред подрастващите все повече навлиза като приоритет в живота им, което понякога се стимулира с анаболи и стероиди. Три четвърти от интервюираните смятат, че използването им е неприемливо при никакви обстоятелства, 12% все пак смятат, че употребата им е допустима в някои ситуации, а 3% са на мнение, че могат да се ползват при всякакви обстоятелства. Сред тези, които смятат все пак, малко или много допустимо, както може да се очаква, са най-младите.

И тук е ясен е поколенският профил на отговорите – най-младите групи, най-близо до ученическата възраст, показват по-либерално отношение. Закономерно, на другия полюс са най-възрастните. Нарочно изследване в тази тема трябва да покаже дали това е просто обичайното обществено недоверие към „днешната младеж“, или пък става дума наистина за проблем.

Дисциплина, рестрикции

Малко повече от половината от респондентите подкрепят общото въвеждане на униформи в училищата при всички обстоятелства, 31% при някои, а 11% не приемат въвеждането на униформи при никакви обстоятелства. Останалите нямат мнение. Най-младите са и най-негативно настроени срещу подобна идея.

45% приемат учителите да правят домашни посещения, за да проверят защо учениците им не посещават класните занятия, 38% само в някои случаи, а 11% не го приемат при никакви обстоятелства. Останалите не знаят. Най-възрастните, традиционно, подкрепят подобна идея, което вероятно се дължи и на спомени, а най-младите и тук са най-несъгласни. Тук, разбира се, следва да се направи уточнението, че обществото не държи да вменява тъкмо на учителите подобна роля, а просто одобрява генералната идея някой да върши това.

Развитието на комуникациите и на практика използването на мобилни телефони от всички деца, както и проблемите, които следват от това, провокира „Галъп интернешънъл“ да постави на проверка крайната ситуация, при която изцяло да се забрани носенето на телефон в училище. Малко под една четвърт от респондентите приемат при всички обстоятелства, а почти половината от интервюираните смятат, че мярката трябва да е само в някои ситуации. Малко повече от една пета са съвсем против, което вероятно се дължи на факта, че се прекъсва, например, възможността за комуникация между родител и дете. Останалите не могат да отговорят. По-младите – отново – са и най-несъгласни с подобна идея, а обратното – най-възрастните по-скоро подкрепят подобна мярка.

Униформите, проверките по домовете, забраните – това са идеите, които събират най-сериозна подкрепа в проучването. Както и по-нагоре стана ясно, ясно личи афинитет към повече дисциплина в училище.

„Порастване“ – работа, сексуално развитие

„Галъп интернешънъл“ постави въпроса и за сексуалното развитие сред подрастващите, която е централна тема в този период от живота им. За повече от половината от интервюираните сексуалните контакти между ученици не са приемливи при никакви обстоятелства. За една четвърт те са приемливи, но в определени ситуации, а за 4% сексуалните контакти са приемливи при всякакви обстоятелства. Естествено, най-младите приемат сексуалните контакти, тъй като са и най-близо до тези проблеми. Затова пък, най-възрастните твърдо не подкрепят секса между ученици. Темата е достатъчно деликатна, за да се правят обобщения но и тук ясно личи закономерната разлика в светогледа на поколенията.

По отношение на възможността (а и необходимостта) учениците да работят, докато учат, 60% се съгласяват, но само в определени ситуации. Абсолютно приемливо е за малко над една пета от респондентите, а за 14% изобщо не е при никакви обстоятелства. Останалите не знаят. Най-младите и хората на средна възраст са тези, които подкрепят най-силно подобна идея. Хората в най-активна възраст пък, по-скоро биха я подкрепили в някои ситуации.

Данните ясно показват, че работата сред ученици се възприема в малко по-висока степен на фона на редица други практики и идеи, които бяха проверени. Очевидно е, че това се приема и като своеобразна дисциплинираща мярка, като неизбежност в днешния пазар на труда, и като още една форма на учение и съзряване. Все пак, не са малко и онези, които явно биха искали да виждат учениците, свободни от необходимостта да печелят пари. 

Данните са от независимата от външно финансиране изследователска програма „Политически и икономически индекс“ на „Галъп интернешънъл“. Последната вълна на изследване е проведена по метода „лице в лице“ сред 802 души между  между 4 и 10 септември. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.